Дълъг уикенд по македонски - Скопие и Матка, неочаквано добра коминация
В главата ни Македония, пардон Северна Македония (ако трябва да сме полит. коректни) и Скопие са натоварени с толкова историческа обремененост и политическа надменност...че май не свързваме с нищо добро югозападната ни съседка, освен вкусната храна – вкусът, който имаше храна у нас „едно време“. Сега обаче ще ви разкажа за нашия дълъг македонски уикенд или за подхода да не очакваш нищо хубаво, за да имаш възможността мястото, което посещаваш да те изненада. И така...на кратко
Започвам с храната, защото ако ви отегча с разказа си, поне ще съм сигурна, че съм ви предавала информацията, какво да ядете в Скопие J Основното, както ни предупредиха нашите приятели Марта и Ники, в Скопие е скарата и тавче графче (боб на фурна). Скара и боб + помфрит (пържени картофи), шопска салата и топъл, пухкав хляб. За хляба само суперлативи, пухкав, вкусен и ммммм – страхотен, баниците им също са с турски уклон – бюреци - вкуснииии! За скарата – ние основно бяхме на плескавица (която превеждат като бургер) и кебабчета – малки, колкото пръстите на ръцете ви и обикновено ги поръчват в порции: 5, 10, 15 или 20 кебабчета, в зависимост от заведението има или няма гарнитура. Бобът на фурна се сервира в малко глинено съдче и е страшно вкусен. Към тях задължително си поръчайте айвар (тяхната разновидност на лютеница), пипер – печена люта чушка, пържени картофки (не ги гарнират със сирене) и шопска салата (може да е голяма – с размера на българската или малка – по-разпространена, сервирана в купичка). Напитките: жълта/лозова ракия, бира – Скопско и вино от Тиквеш. Ако се намирате в зоната на Чаршията (Old Bazaar) десертите са с турски уклон – баклави, кадаиф, трилече и сутляш – запечен и много вкусен сутляш. Напитките нека да са с арабски привкус – турско кафе, черен чай в малки стъклени чашки и Салеп....Задължително опитайте тази напитка от мляко и стрит корени от орхидея – вкусът е ванилов, подобен на мляко с ориз и се сервира, поръсен с канела.
За забележителностите...хм...повечето им забележителности за бутафорни...в смисъл грамадни строежи с гръко-римски отенък...претрупани със статуи мостчета и статуи, паметници под път и над път, шадравани....и въпреки това....вечер тези сгради са осветени прекрасно и създават усещането за голям европейски град. Останалите туристи, чуждени, им се радват дори и през деня, защото нямат нашето светоусещане за подмяна на историята....На този фон задължително за посещение в Скопие са:
Централния площад Македония
Каменния мост, който свързва площада с Чаршията
Мостчетата над река Вардар и прилежащите към тях сгради (не ги посещавайте, просто ги погледнете)
Къщата на майка Тереза
Музеят на БМРО – не успяхме да го посетим защото беше затворен (всеки понеделник е неработен за музеите им)
Старата гара, разрушена по време за земетресението през 60-те години, в края на ул.Македония (малко след Къщата на Майка Тереза). Сградата е почти разрушена, но е запазена, за да напомня за разрушенията, претърпени онзи ден, а часовникът на сградата и днес показва часа, в който земята се е разтресла
Качете се до планината Водно, където може да хванете лифт, който ще ви отведе до върха й, мястото където е разположен гигантския Милениум кръст, който вечер свети в планината, а сутрин ви напомня за Рио J А ако имате повече време може да си спретнете и пикник в планината
Скопското кале – заслужава си за гледката от върха му...особено ако се разходите привечер
Чаршията...не е много голяма, но си позволете да се загубите в нея за половин ден...ние лично си позволихме да се губим в нея три дни и то с голямо удоволствие – попивайки арабския дух.
Св. Спас – църквата, в която е гробът на Гоце Делчев, в зоната на Чаршията
Джамиите и хамама в района на Чаршията
Кафаните в Чаршията и разбира се ресторантчетата: Турист и Пчела (на площада с големия Чинар) и Дестан (най-старата кебапчийница в града) задължително тествайте скарата там!
Ако сте фенове на златото....Чаршията е вашето място – десетки магазинчета за злато и сребро...лъщят, та лъщят!
Населението от страната на чаршията е традиционно мюсюлманско, а пък останалата част на Скопие се старае да има европейски облик с много светлини и паметници/статуи, италиански кафета и ресторанти по поречието на р.Вардар и в ул.Бохемска. Ако се замислите Скопие и планината Водно приличат много на София и Витоша, само че в умален вариант, и София е в полите на планината, и ние си имаме арабска зона в центъра с джамия и то действаща, и ние си имаме паментици, макар и пъти, пъти по-малко...и вкусни кръчми...
За съжаление оставихме понеделник за посещения на музеи и галерии и сгрешихме, точно тогава музеите и галериите в града не работят!
Основна цел на пътуването ни обаче не беше Скопие, а каньонът Матка, на 20-тина километра от Скопие, по поречието на р. Треска. Каньонът е повече от впечатляващ, а със зеления си цвят реката напомня много на р.Лим в Сърбия. По част от поречието на р.Треска, която тече от планината Водно, са разположени 10 пещери, от които само една – подводната пещера Водно, е отворена за посетителите на каньона. До нея се стига с лодки, за които предварително попитайте, дали ще ви заведат до пещерата. Гледката и едночасовата разходка си стуват билета от 400 денара и ще ви заредят с емоции и удоволствие. След като направите разходката с лодка, може да тръгнете по екопътеката, която се вие над реката, но ако сте с малко 4-5 годишно дете няма да ви е много дълга и приятна разходката J Влезте в малкото манастирче Св. Андрей, което е разположено до порта с лодките и до ресторанта. На мен лично ресторанта не ми хареса...храната можеше да бъде много по-вкусна, а цените на фона на цените в Скопие са меко казано завишени J. Красотата на каньона и прекрасното преживяване там ви е гарантирано...ако сте с малък придружител ще прекарате около половин ден там, а ако сте само възрастни или с деца над 7/8 години може да се разходждате до към 18 часа.
И на финала...посете Скопие без негативни или суперлативни очаквания...опитайте се да се абстрахирате от старанието им да си иградят идентичност и история...те просто търсят нещо, което да ги обедини като нация...